Законодателят ясно е разграничил случаите на задържане на кораб, на забрана за отплаване на кораб и на арест на кораб

Задържане на кораб е принудителна мярка, решението за налагането на която в определените от закона случаи (чл. 363, ал. 2 от КТК) се взема единствено и само от капитана на пристанището и пак от него се изпълнява незабавно. Задържането на кораба е мярка, различна от тази предвидена в чл. 364 – забрана за отплаване на кораба, която съгласно т.41 от ДР на КТК е обезпечителна мярка, състояща се в задържане на кораб в пристанището за обезпечаване на публично вземане по чл. 364. Легалната дефиниция на арест на кораб се съдържа в т. 42 от ДР на КТК – обезпечителна мярка, състояща се в задържане или ограничаване преместването на търговски кораб за обезпечаване на предявен или бъдещ морски иск по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби, съответно на иск по чл. 365, ал. 1.

Съгласно разпоредбата на чл.363, ал.1 от КТК отплаването на всеки кораб се разрешава от капитана на пристанището или оправомощено от него длъжностно лице. В ал.2 са визирани 13 (тринадесет) различни хипотези, при които капитанът на пристанището или оправомощено от него лице може да задържи всеки кораб, а именно: 1.при липса или нередовност на документ, удостоверяващ правото на плаване под знамето на съответната държава; 2.при липса или нередовност на документите, изискуеми съгласно двустранните и многостранните международни договори, страна по които е Република България; 3.пропускане на вода в корпуса на кораба; 4.неизправност в рулевото или котвеното устройство; 5. натоварване на кораба, несъответстващо на правилата или добрата морска практика за превоз на товари, превишаване крена на кораба над 8 (осем) градуса и при наличие на товар, нарушаващ видимостта за управлението на кораба; 6.приемане на повече от допустимия брой пътници, предвиден в свидетелството за сигурност на пътнически кораб; 7.натоварване на кораба над максималното газене, посочено в корабните документи; 8.некомплектоване на кораба с правоспособен екипаж; 9.недостатъчно снабдяване на кораба със спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални и други средства и приспособления, потребни за сигурността на корабоплаването; 10.липса или некомплектност на лекарствени и животоспасяващи средства, както и липса на лице с медицинска подготовка на кораба, когато такова се изисква; 11. при неспазване разпоредбата на чл.175а, ал.2 за условията и реда за превоз на опасни товари; 12.при нарушаване разпоредбите на закон или международен договор, по който Република България е страна; 13. при нарушаване на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка и осигуряване с провизии на екипажа на кораба.

Както се установява, само 9 (девет) от тях (от т.3 до т. 11) са свързани с безопасната експлоатация на кораба. Останалите четири хипотези (т. 1, т. 2, т. 12 и т. 13) са свързани с други обстоятелства.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с морско право.