Пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител

Съдебната практика по споровете по член 127а от Семейния Кодекс (СК) е последователна, че с оглед спазването правата на детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в чл.35, ал.1 от Конституцията на Република България право на свободно придвижване, установено и в редица международни актове, които след ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство на България.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на Върховния Касационен Съд, постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образоване. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, а различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързана с грижите за детето.

Интересът на детето следва да бъде установен по несъмнен начин, предвид което за изготвянето на исковата молба и водене на делото за доказване на твърденията, следва да се ползва правна защита от адвокат, занимаващ се със семейно право.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена консултация с адвокат.