Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи

Съгласно практиката на Върховния Касационен Съд на Република България, конкретно Решение № 463 от 21.01.2012 г. по гр. дело № 13/2011 г., възстановяването на  правото на собственост върху земеделски земи по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ се извършва с акт /актове/ на специализирания административен орган по поземлената собственост – Поземлената комисия, сега Общинската служба по земеделие. Правото на собственост се възстановява в полза на правоимащите, доколкото те са го заявили – чл.13, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ и след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган, като до произнасянето на поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде възстановено; по кой от двата уредени в закона начини: в стари, съществуващи или възстановими, реални граници или в нови, определени с план за земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви граници и площ – т.е. точното му местоположение върху земната повърхност.

Собствеността се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл.18ж, ал.1 или чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ. За да породи правните последици, към които е насочено – възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя, решението на административния орган следва да отговаря на изискванията за валидност, едно от които е то да бъде подписано, а в някои случаи и да е придружено със скица.

Съгласно Тълкувателно Решение № 1 по гр.дело № 11/1997 г. на Върховния Съд, решенията на ОСЗ по чл.18 ж ППЗСПЗЗ и по чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи, или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне, имат конститутивно действие и легитимират лицето на което са възстановени като техен собственик. По смисъла на чл.45 ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл.18 ж, ал.1 или чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ – те касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. Цитираното по-горе тълкувателно решение касае административната процедура относно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на граждани, което става по тяхна инициатива. Решенията на Поземлените комисии по чл.18 ж и чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ, заедно с приложените скици, установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост и установяват новите им реални граници.

Съдебната защита по делата за възстановяването на  правото на собственост върху земеделски земи по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи следва да се осъществява от адвокат, доколкото материята изисква специални познания и опит.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с вещно право, най-добре е да бъде проведена правна консултация с адвокат.