Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Временни пътища съгл. ЗУТ

Разпоредбата на чл.190, ал.1 от ЗУТ предвижда възможност, когато съгласно ПУП някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината да може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до съответните имоти.

Алинея 3 на чл.190 от ЗУТ сочи недвусмислено, че временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по ПУП, като е поставено и изискване временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП по отношение на уличната регулация като част от ПУП-ПРЗ в случая. С оглед на това и нормата на чл.190 от ЗУТ, във всичките й алинеи поставя като приоритет при прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно влезлите в сила устройствени планове, а не толкова намирането на най-кратък или най-икономически изгоден вариант. Действително следва да се има предвид, че става въпрос за препоръка, а не за задължение за пълно следване на трасето на временния път на трасето на новите улици по ПУП. Това е така предвид използвания израз „трябва по възможност“. Тази регламентация обаче за съобразяване на временните пътища с пътищата по устройствените планове следва първо максимално да бъде изследвана и само по изключение да се допуска прокарване на временен път, неследващ трасето на предвидените улици по плановете. Законодателят е поставил и като ограничение временните пътища да се прокарват по начин, по който да не се засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

От друга страна, според общите принципи на административното право – чл. 6 от АПК следва при разрешаването на прокарването на временния път да се съобразява същият да е икономично осъществим, да е с възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал. 1, изр. второ от ЗУТ устройството на територията на РБ следва да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Общинските съвет и кметовете на общините определят политиката и осъществяват дейностите по устройство на територията на съответната община – чл. 5, ал. 1 от ЗУТ.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.