Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Владението като основание за придобиване на правото на собственост

Владението като основание за придобиване на правото на собственост предпоставя упражняване на фактическа власт върху даден имот, в предвидения от закона времеви период, с намерение за своене. Владението следва да е явно и непрекъснато, а съгласно установената в чл.69 от Закона за собствеността (ЗС) законова презумция, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В теорията и съдебната практика последователно е застъпено становището, че когато е налице конкретно основание /договор/ за установяването на фактическата власт, то е налице държание, а не владение и наличието на това основание опровергава презумцията на чл.69 от ЗС. Няма пречка държателят да промени намерението си и да започне да свои вещта, но това следва да е манифестирано по несъмнен /явен/ начин пред собственика на вещта и доказано в процеса. В противен случай колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, осъществяваната от него фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако собственика на имота е с неизвестно местоживеене или е напуснал страната и не се е завръщал и не е проявявал интерес към собствеността си, без трайното му отсъствие да се дължи на обективни причини, които той да не е в състояние да преодолее, срокът на придобивната давност започва да тече от момента, в който промяната в намерението е била обективирана чрез действия, които всяко лице да може да възприеме и владението в течение на срока е осъществявано явно. В този смсисъл са следните съдебни актове: Решение № 270/ 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г.; Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС; Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС; Решение № 115/ 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 977/2016 г.; Решение по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС; Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на ВКС; Решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г.; мотиви на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК и др./.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с имот следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с вещно право.