Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Трябва ли да се доказва владение на идеални части, ако е обективно невъзможно ?

Според съдебната практика, обективната невъзможност се свежда до случаите, в които тези, които упражняват фактическа власт са имали съзнанието, че са единствени и изключителни собственици предвид, че не са знаели, че има друг собственик (например още един наследник на имота). За да започне да тече придобивната давност например, ще е необходимо владеещият собственик да манифестира, да демонстрира пред обществото, пред другия собственик, че желае да владее целия имот като свой. Освен това, владението му трябва да бъде спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато, за да може да се възприеме, че тече давност. Върховния Касационен Съд/ВКС/ в свое решение приема, че не е необходимо владеещият собственик, който не знае за съществуването на другия съсобственик, да е длъжен да доказва, че е противопоставил на последния намерението си да свои идеалните части от общия им имот. Според съда, достатъчно е било да докаже, че е демонстрирал явно и по отношение на всички заобикалящи го, упражняването на фактическата власт върху имота, както и намерението си да свои частта на невладеещия собственик и да придобие имота на основание придобивна давност.

Следва да се отбележи, че вещноправните казуси са особено сложни и изискват специални и задълбочени познания в областта на вещното и наследственото право. В случаи, че попаднете в хипотеза, свързана с този дял на правото, не се колебайте да се обърнете към адвокат, специализиран в тази област.

Тази статия не представлява правно становище или юридически съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по вещно-правен казус, следва да бъде проведена съответната консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално с вещно право.