Сила на пресъдено нещо/СПН/

Нормалното и обичайно развитие на един съдебен процес се окончава от постановяването на съдебно решение. Съгласно българското законодателство и теория, съдебното решение на всеки един държавен съд влиза в сила и респ. се проявява т.нар. СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО. Съгласно разпоредба от Гражданския процесуален кодекс, решенията, които не подлежат на обжалване, срещу които не е подадена жалба или по които не е допусната за разглеждане касационна жалба или не е уважена, влизат в сила, което от своя страна поражда СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО. Последното представлява задължение на страните, спрямо държавата, да преустановят правния спор. Никоя от страните не може занапред да оспорва правилността на съдебно установеното. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на съдебно установеното или отреченото право, вкл. до правната му квалификация и до неговия размер. Той не може да бъде оспорван даже от страната, чието правно твърдение е потвърдено. Именно това съгласувано поведение на страните спрямо обществения и правов ред цели да постигне силата на пресъдено нещо, чрез своето регулиращо действие. Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме като свое, скрепеното със СПН, съдебно установяване и да изхожда от него при осъществяването на своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани със СПН.По този начин защитната функция на СПН чувствително се разширява, като надхвърля далеч пределите на спора. Силата на пресъдено нещо, проявила се по наказателни дела, ще бъде зачетена всякога, когато има за предмет граждански правоотношения, обуславащи наказателна отговорност.

Задължението за неоспорване придава на съдебно установеното правно положение на определеност и безспорност. „Пресъденото нещо” не може да бъде вече предмет на правнорелевантен спор.Според това, дали съдът е потвърдил, или отрекъл съществуването на спорното право, силата на пресъдено нещо действа правопотвърждаващо или правоотричащо. Съгласно чл. 298, ал.1, ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Силата на пресъдено нещо има за своя съставна част и т.нар. изпълнителна сила на решението. Тя се състои в правото да се иска принудително изпълнение и е присъща само на осъдителните решение, докато регулиращото действие е присъщо на всички решения в качеството им на заповед от съда да бъде възприето занапред поведение, отговарящо на съдебно установеното правно положение.Изпълнителната сила се състои в правото да се изисква принудително удовлетворяване на съдебно потвърденото спорно право, но също така и в задължението да се понася принудителното изпълнение. Ето защо, подобно на силата на пресъдено нещо, изпълнителната сила на решението има едновременно функция на защита и санкция.

Последната последица на СПН се явява непререшаемостта на разрешения спор. СПН погасява правото на повторен иск, между същите страни относно същия спор. За липсата на тази предпоставка съдът следи служебно. Непререшаемостта обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. В случай, че бъдат образувани две съдебни производства, пред два различни държавни съдилища, които постановят две различни по смисъл съдебни решения, то правният спор ще се окаже всъщност неразрешен. Изходът от такава ситуация е отмяна на едно от двете решения и то на неправилното – т.е. второто по време, независимо от неговия смисъл.