Прогласяване нищожността на договор поради привидност и разкриване на прикрита сделка

Установителният иск за прогласяване нищожността на договор поради неговата привидност с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и разкриване на прикритата сделка по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД изисква следните разяснения:

Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната /привидната/ сделка е нищожна.

В случай че страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. В хипотезата на предявен иск за установяване на относителна симулация, следва да се установи, че 1/ волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, 2/ каква е била действителната воля на страните и 3/ дали са налице четирите изискванията за сключването на прикритото съглашение. Разкриването на тази привидност поначало става с обратно писмо или начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 1-во от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Няма пречка привидността да бъде разкрита и посредством косвени доказателства, в случай че те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за нейното наличие. Няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т.е. ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици, то би могло да черпи права, като симулацията би могла да бъде установена и посредством гласни доказателства, които досежно трети за сделката лица, са допустими на основание чл. 165, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 403/05.08.2010 г., постановено по гр. д. № 684 по описа за 2009 г. на Върховния Касационен Съд на Република България.

Тази статия не представлява правно становище или съвет от адвокатската ни кантора, нито е свързана с конкретна ситуация или правен субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право.