Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Присъединен взискател в изпълнително дело

Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението

 

Съобразно нормата на чл. 459, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, кредиторът в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител  /СИ/ и му се предава, след като представи изпълнителен лист. При всички хипотези на присъединяване по чл. 459 от ГПК, обезпеченото вземане следва да е обявено предварително по размер и основание /по аргумент от чл. 395, ал. 1 от ГПК –  изискване съдът да посочи обезпечената искова претенция и нейният размер/. Именно така вписаните в обезпечителната заповед /в ипотечният акт или в учредяващия залога акт/ основания и размери следва да съобрази съдебният изпълнител при заделяне на необходимата за присъединения кредитор сума при извършване на разпределението. Гарантираното заделяне на сума, равна на размера, посочен в обезпечителната заповед /вкл. и при частично обезпечение съобразно чл. 394 от ГПК/, представлява онази тежест, която следва да понасят хирографарните кредитори, докато обезпеченият дълг съществува.

Защитата на кредиторите срещу несъществуващи /привидно възникнали, невярно установени или погасени междувременно/ вземания, не може да се реализира пред самия съдебен изпълнител, който е длъжен да се съобрази с издадените изпълнителни листи или удостоверения в публични регистрирани вписвания. Затова оспорването на дълга или на обезпечението не може да се преценява при разпределението, а може да се реализира само по реда на исковата защита, тъй като се касае за спор за наличието на материални, а не на процесуални права. Уредбата на тази защита е в нормата на чл. 464 от ГПК, която постановява, че с предявяването на иска в 1-месечен срок от предявяване на разпределението, предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане, се спира. Това е законодателно закрепената гаранция за осигуряване на резултата от исковата защита.

Тази статия не представлява правно становище на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при казус, свързан с изпълнително производство и изпълнително дело, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право.