Прилагане на Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди

По отношение на често поставения контроверсен въпрос – дали следва обезщетение да бъде определено по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително застраховане, съдилищата приемат, че в практитката си Върховния Касационен Съд /например- Решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС постановено по търг. дело № 652/2009 год., І т. о./ се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор/КФН/. Съпоставяйки разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда /чл. 273 ал. 2 пр. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл. 386 ал. 2 от КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл. 386 ал. 1 от КЗ/, ВКС е приел, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 от КЗ. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС, постановено по търг. дело. № 1069/2010 год., ІІ т. о., Решение № 79/02.07.2009г. на ВКС постановено по търг. дело № 156/2009г., I т. о., Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по търг. дело № 293/2010г., I т. о. и др/.
Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при ПТП и материални щети на МПС, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с деликти и обезщетение при ПТП.