Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Относително недействителни спрямо наследниците са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот

Съгласно разпоредбата на чл.76 от Закона за наследството /ЗН/, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени вещи са недействителни, в случай че тези предмети не се падат в негов дял при делбата.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2004 г. постановено по гр. дело № 1/ 2004 г. на ОСГК на Върховния Касационен Съд, относително недействителни спрямо наследниците на основание чл.76 от ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл. 212 от Закона за задълженията и договорите, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите наследници. За недействителността по чл. 76 от ЗН е без значение дали разпоредителната сделка е възмездна или безвъзмездна /съглсно ТР № 72/ 1986 г. на ОСГК на Върховния Съд).
При извършеното от ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.76 от ЗН в ТР № 1/ 2004 г. е прието, че тексът охранява интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на сънаследственото имущество. Систематичното място в закон, регулиращ правоотношения по повод наследяване, сочи че приложението й има определена цел и ограничен обхват. На първо място, тя намира приложение единствено по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване. Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си /т. 1 от ТР № 1/ 19.05.2004 г. по тълк. дело № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС/ ако считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им, свързани с поделянето на наследственото имущество. Ерго, според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване, не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, а именно правото сънаследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници. Смисълът на тази разпоредба следователно не е принципно да ограничи правото на сънаследник да се разпорежда с дела си от сънаследственото имущество в полза на трети лица, нито да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред.
Разпоредбата на чл. 76 от ЗН е приложима по отношение на сделки, с които сънаследник прехвърля правото на собственост в полза на трето за съсобствеността лице – приобретател, но не и в полза на друг сънаследник /в този смисъл Решение № 436 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1315/2010 г., I Г.О., Решение № 228 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 45/2011 г., II Г.О, Решение № 436 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1315/2010 г., I Г.О./.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан със семейно и наследствено право следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с тази материя.