Ограничената и пълната имуществена отговорност

В съответствие с практиката на Върховния Касационен Съд, конкретно Решение № 124 от 23.05.2014 г. по гр. дeло № 5460/2013 г., III г. о., ГК, ВКС, работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл.206 КТ – тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите – до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга обаче е отговорността на отчетниците – те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения, съгласно чл.207 ал.1 т.1 КТ, а при липси – в пълен размер чл.207 а.1 т.2 КТ. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл.210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред – чл.211 КТ. При липса, отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на работника или служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата на ограничената имуществена отговорност.Също съобразно практиката на ВКС за липса в пълен размер, съгласно чл.207 ал.1 т.2 от КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя. Тази отговорност е свързана с липси и е типична за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични средства/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход – няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща. Следователно, в производството по иск с пр. осн. чл.207 ал.1 т.2 КТ в тежест на работодателя – ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на работника – МОЛ, е да опровергае презумцията, че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липсата обаче е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет на юрист от адвокатска кантора ‘Томови’. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с трудово право.