Наследниците на починалия длъжник имат право на иск срещу застрахователя

Наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, имат право на иск срещу застрахователя

При действието на отменения Кодекс на застраховането /КЗ/, практиката на Върховния Касационен Съд /ВКС/ наложи значими правни изводи с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 138/05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., ТК, ІІ о., с което е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните въпроси:

1. „Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие?“ и

2. „Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка „Живот“ лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?“.

В това решение ВКС, като е съобразил, че в КЗ /отм./, не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка „Живот“ срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката /чл. 242, ал. 1 КЗ, отм./, е достигнал да правния извод, че застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“ кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката. Касационната инстанция е приела, че за да бъде обоснован правният интерес от предявяване на косвения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, ищецът -наследник на кредитополучателя трябва да твърди: 1. че е кредитор на банката по отношение на правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение и 2. че банката бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за застраховка „Живот“ със застраховано лице-кредитополучателя и ползващо се лице банката. Следователно, кредитополучателят може да предяви суброгационен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 199а, ал. 1 КЗ/отм./ срещу застрахователя по договор за застраховка, сключен от банката, но с предмет живота, здравето или телесната цялост на длъжника по договора за банков кредит, като иска със сила на пресъдено нещо да се допусне принудително изпълнение на твърдяното парично задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ползващото се лице /банката/, което като носител на спорното право трябва да бъде конституирано от съда като съищец при възникнала съвместна процесуална легитимация при необходимо задължително другарство – чл. 134, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 ГПК.

В  чл. 382, ал. 1, изр. последно от сега действащият КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката, е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит – „по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението“. С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/.

Тълкуването на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя, което прави и  допустимо искането за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита. В този случай и по аргумент от чл. 26 ал.4 от ГПК, съдът задължително следва да конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена застраховката.

 Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по конкретен казус, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.