Нарушени от кредитодателя права на потребителя

Типични случаи, пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя, се свързват със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без предварително оповестени критерии. Уговорена такса, включваща като насрещна престация на кредитодателя фиксиране на лихвения процент за срока на договора, при условията и размерите на договора, противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а уговорката касателно възнаграждението на кредитодателя, безспорно е типично действие по управление на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход.

Самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение в размер на цената на таксата. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани със събирането, респективно управлението на кредита.

Ето защо клаузата за такса „ангажимент“ е нищожна поради противоречие със закона.

Договорната свобода, освен от изричните правила, в законодателството е ограничена и от общоприетия морал. При съобразяване насоките, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение като общи принципи, съставляващи основата на демократичния правов ред.

Необосновано висока цена за предлагано на потребител кредитиране нарушава принципа на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Принципно клаузата за възмездяване на заемодател, предоставящ по занятие свои парични средства за ползване на клиенти, не цели защита на несъществуващ интерес. Напротив, търсенето на финансиране не от друг гражданин, а от специализиран в тази дейност търговец, несъмнено включва и готовността на потребителя да заплати и лихва като цена за получената финансова услуга, от която като приход заемодателят да покрие разходите си и да формира своята печалба. Добросъвестността в стопанския оборот обаче изключва приходът от сделката да се договори в размер явно несъответен на разходите и справедливата норма на печалба.

Пазарните предложенията на банките, задължени да разходват чужди средства с предпазливост и грижа на добрия банкер не само за кредитополучателите, но и за вложителите, изключват достъпа до удобно финансирането именно за явно неплатежоспособни потребители или такива, чиито доходи нямат легален произход. Действително, при рисково /необезпечено/ кредитиране по занятие, цената на обичайно предлаганата на клиентите услуга следва да покрива по-големи очаквани загуби от дейността, което естествено налага по-високи лихви. Именно към прекомерно завишения размер на тези лихви обаче следва да се отнесе изискването на справедливост като морална категория. Поставянето на неписани изисквания към заемодателите, рискуващи собствените си средства за извличане на печалби чрез предлагането им преимуществено на лица с недоказани доходи или лоша кредитна история, се налага поради обществения интерес за ограничаване на недобросъвестно прехвърляне на икономическата тежест върху онези клиенти на кредитора, които добросъвестно биха платили една определено по-висока цена, за да осигурят приход, компенсиращ несъбираемост на значителна част от отпуснатите кредити на другите клиенти на същия доставчик на финансова услуга.

Конкретното съдържание на всеки договор за потребителски кредит съдът следва да съобрази към момента на неговото сключване. Обществените отношения, установени към момента в който са се договаряли страните следва да бъдат отчетени като застрашаващи обществото и то толкова, че регулирането им от общочовешките принципи на демократичното общество не е било достатъчно и се е наложило изрично обявяване на обща закрилна императивна норма, изключваща договаряне на приход на кредитора над определена обоснована рамка. Законодателят (видно от мотивите изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) е целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на кредити и на професионалните заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти. Налага се извода, че до цитираната законодателна намеса, предоставянето на тази услуга на потребителите не е било регулирано с императивен лимит на възнаграждението на кредитора, но общественият морал не е допускал злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният участник в оборота (търговец, разполагащ със свободни средства предназначени за извличане на печалба) да налага на по-слабия си клиент (търсещ спешно финансиране) условия, при които да реализира необосновано висок приход, чрез поддържане на свръхвисока цена на рисково кредитиране. Допускането на търговия, в която се планират отнапред като загуби, преобладаващ процент от оборотните сделки и съответно се цели компенсирането им с планирани приходи само от някои от клиентите на търговеца, несъмнено представлява несправедливо третиране на участниците на пазара. При такова определяне на цените на предоставената услуга или търговецът се освобождава от грижата да договаря разумно и добросъвестно, преценявайки платежоспособността на всички свои клиенти, като прехвърля с високата цена на малкото платежоспособни длъжници риска от неизпълнение на мнозинството или (при полагане на съответната грижа и подбор на предимно платежоспособни клиенти) си осигурява източник на приход значително надхвърлящ както разходите за дейността му, така и обичайната печалба, без да предоставя насрещно каквато и да е престация над обичайно банково кредитиране. Именно този обществено неприемлив резултат е наложил и по-новата законодателна уредба – чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Израз на обществените нагласа е и установената в предходния (преди законодателните измения) период практика на съдилищата. В каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.дело № 315/2005 г., II г.о., се приема, че съществува икономическа основа и за по-скъпо финансиране с цел генериране и на печалба при необезпечено кредитиране до трикратен размер (30%). В задължителната практика принципно се приема, че изключително голямата разлика в престациите при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД, сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на насрещните престации, включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуга са нищожни – аргумент от Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК. Доколкото само при банково кредитиране и при кредитиране между търговци лихвата е съществен елемент от сключения договор, нищожността може да се отчете само по тази уговорка, при съхраняване на останалата част от договора, конвертирана до безлихвен заем. Довод за принципна възмездност на договора за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПК не може да обоснове различен резултат.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с неравноправни клаузи и злоупотреба с права, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право.