Намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот

Разпоредбата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 /десет/ години. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/, в този смисъл е Решение № 262/ 1.11.2012 г. постановено по гр.дело № 439/ 2012, ВКС, ІІ ГО.
Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че сънаследникът владее наследствения имот за сметка на всички сънаследници. За да трансформира владението в самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите сънаследници, като не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението.
В случай че причината, поради която е било отстъпено държането на вещта е престанала да съществува, това не трансформира държането във владение, защото субектът няма воля, намерение да владее като собственик вещта, тъй като никаква нова причина не е настъпила, за да предостави друго основание на упражняването на фактическа власт, което установено като държане продължава като такова до тогава, до когато основанието на владението не бъде изменено. За да се приеме, че държането е превърнато във владение, следва да се осъществи един нов факт, действия, чрез които се отричат и/ или отблъскват правата на досегашния владелец и същевременно се демонстрира претендирането за себе си на тези права. Действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респективно промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници. В този смисъл са постановените Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.дело № 1405/ 2009 г. на ВКС, І ГО, Решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.дело № 2760/ 2008 г. на ВКС, ІІ ГО. и др.
Тези действия предполагат предприемане на постъпки от съсобственика, чрез които постъпки по явен и недвусмислен начин да демонстрира отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т.нар. „преобръщане на владението“ /в този смисъл Решение № 45 от 15.04.2014 г. по гр.дело № 6619/ 2013 г. на ВКС, II ГО, Решение № 99 от 22.06.2015 г. по гр. дело № 6817/ 2014 г., на ВКС, I ГО/. Завладяването на идеалните части на останалите сънаследници и промяната по начало трябва да се сведе до знанието на останалите съсобственици, освен ако това е обективно невъзможно.
Тази статия не представлява правно становище на адвокат Михаил Томов, на адвокат Елица Маркова или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’, нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при казус, свързан с вещно право, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с тази материя.