Международно морско право

МЕЖДУНАРОДНО МОРСКО ПРАВО – общи положения

В продължение на векове отношенията между държавите са били уреждани главно от обичайни норми на международното право. От втората половина на 19-ти век обаче се разработват и сключват общи международни договори, които обвързват държавите и техните граждани и регистрираните юридически лица. Основните принципи, залегнали в т.н. „морско право“ са свободата на корабоплаването в открито море, свободата на полетите над открито море, правото на мирно преминаване през териториално море, правото на транзитно преминаване през международните проливи и прелитането над тях, както и право на изследователска дейност и риболов. Особено значимо в изковаването на международните принципи, е участието на Международната морска организация (ИМО), създадена в края на 50-те години на миналия век, в рамките на която се разработват проекти на конвенции в областта на опазване здравето на човека в открито море, предотвратяване на замърсяването на морската среда и други екологични проблеми, безопасността на корабоплаването и т.н. Едни от основополагащите международни актове, които регулират отношенията, развиващи се в морските пространства са Уставът на ООН, Международната конвенция за опазване на човешкия живот в морето, Конвенция за предотвратяване замърсяването на морето с отходни и други материали, Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от плавателни съдове. Всички те засягат сфери, касаещи класификацията на морските пространства, опазването на най-висшето благо – човешкият живот, както и опазването на морската флора и фауна и екологичното опазване на морската среда. Всички тези отрасли на правото в своята съвкупност съставляват термина Международно морско право.

               Съгласно международните актове и теорията, морските пространства могат да бъдат класифицирани на три категории – пространства, които са под суверенитета на крайбрежната държава и са съставна част от нейната държавна територия; международни (или общи) пространства, които могат да бъдат използвани от всички държави на равноправна основа в съответствие с принципите по-горе и трета категория пространства, са тези със смесен режим, които попадат под юрисдикцията както на крайбрежната държава, така и на международното право. Особен интерес предизвиква правният режим на международните проливи и каналите –  сред тях са Ла Манш, Па дьо Кале, Сингапурският, Суецкият и други. Именно техните географски особености предразполагат към развитие на съвременните форми на морско насилие като пиратството. Това е един от най-древните видове престъпления на море, но по-висша и много по-опасна форма на съвременното морско пиратство е отвличането на кораби със стока или вземане на част или дори целия екипаж като заложници. Според Международната морска организация, най-опасните райони за корабоплаване са водите около Югоизточна Азия, както и крайбрежията на Източна Африка (най-вече Сомалия) и Бразилия. Наред с морското пиратство, друга съвременна форма за извършване на морски престъпления е нелегалният трафик на хора, който се осъществява на борда на гражданските кораби – контейнеровози, фериботи, пътнически кораби и др. Налага се необходимостта, редом със съществуващите международни нормативни актове и конвенции, да се приеме от държавите универсален акт, в който да се кодифицират нормите, свързани с превенцията и борбата срещу насилието и престъпленията на море.