Защита на земеделския стопанин при съдебно изпълнение

Разпоредбата на чл.444, т.5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ установява по императивен начин, че изпълнението не може да бъде насочено срещу вещите на длъжника – земите на земеделския  стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година.

Нормата на чл.444, т.5 от ГПК има за цел да гарантира лицата, чието занятие в свързано със земеделското производство като основано средство за препитанието им, бранейки  имуществото им, чрез което изпълняват тази дейност.

В Закона за подпомагане на земеделските производители  и издадената въз основа на него Наредба №3/ 29.01.1999г.за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители на регистрационен режим, стопанисващи земеделска земя  и /или осъществяващи производство на земеделска продукция са дадени легални определения за понятията „земеделски производител“ и „земеделски стопанин“- пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби към закона и  пар.1 т.23 от ДР към закона. Според дадените в закона легални определения земеделски производител е лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната. Разликата в двете понятия е в това, че земеделският производител произвежда земеделска продукция с цел печалба, а за земеделския стопанин това изискване не е налице.

Законът защитава физически лица, земеделски стопани, осигуряващи препитанието си чрез тази дейност, но не с цел печалба, а за задоволяване нуждите им от храна и доходи за обичаен живот.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.