Дворищнорегулационни планове и регулация

За отчуждителното действие на всички приети преди влизане в сила на ЗУТ/ Закон за устройство на територията/,  дворищнорегулационни планове следва да се има предвид какво съдържа в името си – приложена регулация. Факта дали регулацията е била приложена при действието на Закона за териториално и селищно устройство /отменен/ трябва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ и по точно /31.03.2001г./, тъй като съгласно § 8, алинея 1 от ПР на ЗУТ приложените към момента на влизане в сила на закона дворищнорегулационни планове запазват действието си. При изменение на плана и при условията на член 32, алинея 1, точки 2,4 и 5 от ЗТСУ /отменен/ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията в случай на изработване на нов план, и само ако не са изминали 10 години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план. Ако са изтекли повече от 10 години от заемането, планът следва да се счита приложен, което пък е пречка за неговото изменение. Това становище относно понятието „приложена регулация“ е възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ, дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и освен това от заемането им са изтекли повече от десет години.

Когато пред Съд/Районен или Окръжен/ се претендира придобиване по давност на реална част от съседен парцел – УПИ, съдът е длъжен да изясни на първо място твърденията на ищеца по иска за собственост /ревандикационен иск по чл.108 от Закона за собствеността/, а именно дали упражняваната от него фактическа власт представлява право на задържане върху реалната част от имота, която се придава към съседен парцел по заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план; дали този план е бил приложен по реда на съответния благоустройствен закон или в сроковете, определени в § 6, алинея 2 и алинея 4 от Закона за устройство на територията. В случай че дворищнорегулационният план не е бил приложен и площта, която е придадена се владее от собственик, който не е получил дължимото обезщетение, спорът по делото не е свързан с придобивна давност, а с упражнявано право на задържане и отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. В друг случай, когато дворищнорегулационният план е бил приложен, но въпреки това придаваемата площ се владее от бившия собственик, който обаче е получил дължимото обезщетение и който се позовава на придобивна давност, то тогава съдът трябва служебно да преценява предпоставките на член 200 от Закона за устройство на територията.

В помощ по настоящия казус са разрешенията, заложени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк.дело № 3/2010 г. – ОСГК, и тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, както и обилната практика на ВКС.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за ЗУТ и регулацията. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, специализиран във вещно право.