Дарението може да бъде отменено, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае

Дарението е едностранен безвъзмезден договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Касае се за договор, при който и двете страни се съгласяват именно с договорения вещно – прехвърлителен резултат, безвъзмездно. По изключение, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на осн. чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно – изпадане на дарителя в трайна нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка. А състоянието на нужда е такова, при което с оглед на конкретния случай, нито паричните доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с имуществото, не са достатъчни за задоволяване на обичайните базисни човешки потребности на дарителя.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД следва да бъде трайна и постоянна и да е налице към деня на поканата за заплащането й, като се отчетат и евентуално променените обстоятелства към устните пред съда състезания. Нуждата от издръжка по чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД по искове на това основание се установява чрез съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретна сума, която е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът я съобрази със специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани. Сумата съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и други подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е конкретно посочено, като съдът изясни доколко е възможно да се получават наеми от него и в какъв размер, евентуално и каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му. В този смисъл е и Решение №473/20.01.2012г. по гр. дело №263/2011г. на 4-то ГО на ВКС, докладчик съдията Албена Бонева, постановено по чл.290 ГПК точно по въпроса как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл.227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Уважаването на предявения иск налага пълно и главно доказване от ищцовата страна на всички елементи от състава на чл.227, ал.1, б.„в” вр. ал. 5 ЗЗД, а именно: възникналото правоотношение на страните по силата на сключен между тях договор за дарение; че дарителя е изпаднал в състояние на трайна нужда от издръжка; искането, отправено от дарителя до дареното лице и отказът на последното /изричен или мълчалив/ да дава издръжка; а също че за ответника е налице възможност да заплаща поисканата издръжка, след посрещане на неговите разходи.
В процесуална тежест на ответната страна е да докаже положителните факти, на които основава възраженията.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с дарение или договор за дарение, разваляне на дарение и др. следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с тази материя.