Давностен срок за събиране на издръжка

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от Семейния кодекс /СК/, родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата заедно и поотделно. Когато родителите имат сключен брак, те са длъжни чрез взаимно разбирателство да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата, по аргумент от чл.17 от СК.
Паралелно законодателят е предвидил правила за фактическото осъществяване на тази родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия родител, при прекратяване на брака поради развод. В случай че не се постигне съгласие между съпрузите относно отглеждането на децата, съдът служебно преурежда режима на упражняване на родителските права и задължения /чл.59, ал.2 от СК/.
Когато съвместното съжителство на детето, респ. децата, с единия от родителите е преустановено и родителят е осъден да заплаща в полза на детето издръжка, настъпилата фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от бракоразводният съд.
В случаите, когато между детето и другия родител, който не упражнява титулярно родителските права, е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „а” от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител след развод, с когото детето живее съвместно и този родител еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето, включително грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото му вземане за издръжка. Другият родител не е ограничен или лишен от родителски права, не е ограничено правото и задължението му да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето. Това обаче не е равностойно на упражняването на титулярните родителски права от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето.
С оглед на изложеното, Върховния Касационен Съд на Република България счита, относно приложението на чл. 115, б.”а” ЗЗД за правилно да се приема, че давностният срок за събиране на издръжака в полза на дете всякога е пет години в случаите, когато вземането за издръжка е установено със съдебно решение, по арг. на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Не е правилно съдилищата да прилагат тригодишната давност по чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД, при съображения за периодичността на плащането на издръжка ежемесечно.
Съгласно чл. 116, б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години при установено вземане за издръжка със съдебно решение – чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ по казус, свързан с издръжка следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с тази материя.