В случай на смърт на някоя от страните по делото

В случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл.229, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и предприема процесуалните действия по чл.230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege).

В случай на смърт на някоя от страните по делото, когато страната е починала след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229 ал. 2 от ГПК, съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК.

Във всички останали случаи – когато страната е починала в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната). Ако наследниците не са участвали в съдебното дирене и даване ход по същество на делото, такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници – в този смисъл решение № 530/24.11.2001 г. по гр.д. № 728/2000 г. на І г.о. на ВКС, решение № 622/24.10.2002 год. по гр.д.№ 110/2002 год. на І  г.о. на ВКС, решение № 166/28.03.2011 год. по гр.д.№ 306/2010 год. на І г.о. на ВКС, решение № 289/01.08.2011 г., постановено по гр. дело № 796/2010 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о., решение № 925/04.10.2010 г., постановено по гр. дело № 524/2010 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о., решение № 48/28.03.2014 год. по гр.д.№ 14/2012 год. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 16/21.02.2014 год. по гр.д.№ 4682/2013 год. на ІІ г.о. на ВКС,решение № 86/03.04.2015 год. по гр.д.№ 55632/2014 год. на ІV г.о. на ВКС, решение №181/01.02.2017 г. по гр.д. №1980/2016 г. на ВКС.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със съдебно изпълнение.