Възможност на дружеството да посреща изискуемите си задължения навреме, неплатежоспособност и производство по несъстоятелност

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице материалноправните предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631 от Търговския закон, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано лице; молителят да е в невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение или публичноправно задължение към Държавата или общините или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците или служителите, което не e изпълнено повече от два месеца.
За да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ затрудненията на длъжника следва да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца, както и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
Относно легитимацията на молителя, съдът следва да установи дали е налице хипотезата на чл.625 от Търговския закон, съгласно която писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност може да бъдат подавана от длъжника, съответно ликвидатора или кредитора на длъжника по дадена търговска сделка, както и НАП, за публичноправни задължения към държавата или общините.
Съгласно разпоредбата на чл.608, ал. 1 от Търговския Закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините. Първият признак на неплатежоспособността е наличие на качеството на търговец на длъжника.
Релевантно е установяването на съществуването на изискуемо парично задължение, което би обусловило качеството на молителите на кредитори. Същото е необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане прави лицата активно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност.
При съобразяване на горното, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е налице погасяване на задължението. Нормата на чл.608, ал.2 от Търговския закон установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е от законодателя т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца, а именно дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко отношението задължение към имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. В чл.608 от Търговския закон е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, задължително изисква конкретна преценка от съда на състоянието на длъжника.
За установяването на това състояние се ползват специални знания на вещи лица. Релевантни са рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура на дружеството. Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява способността на търговеца да носи печалба и доход. Рентабилността е положителна величина, когато финансовият резултат е печалба и отрицателен, когато финансовият резултат е загуба. Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва свои текущи плащания към кредиторите си. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви.
Коефициентът на обща ликвидност представлява съотношение между сумата на краткотрайните активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните задължения към същата дата. Коефициентът на бързата ликвидност информира каква част от краткосрочните задължения могат да бъдат покрити с бързоликвидните активи.
Коефициентът на незабавната ликвидност представлява съотношение на краткосрочните инвестиции плюс паричните средства. Коефициентът на абсолютната ликвидност – това е съотношението между паричните средства към текущите задължения. Що се касае до показателя за финансова автономност – същият следва да е положителна величина. Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер на пасива. При производство по несъстоятелност е необходимо обследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения или дали търговецът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
Наличието на временни затруднения на длъжника е състояние, което е свързано с очаквани приходи от стопанската му дейност, събиране на вземания или привличане на нови инвестиции.
Съобразно трайната съдебна практика /Решение №72 по гр.дело №953/95г. на ВКС, Решение № 795/04.04.06г. по т.дело № 489/05г. на ВКС, І ТО, Решение № 988/10.03.08г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. При евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, би се осуетила или затруднила бъдещата търговска дейност и би довела до нейното преустановяване. Продажбата на ДМА също така представлява ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на парични средства. При преценката на финансовото състояние на търговеца следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайни такива. Простото превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс, не е критерий за установяване на качеството „платежоспособност“.
Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от Търговския закон. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на дружеството и момента на спиране на обслужване на задълженията му. Началната дата е от съществено значение в производството, попълването на масата на несъстоятелността и охраняването на интересите на длъжника и кредиторите му.
Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за неплатежността при търговските дружества. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с търговско право и по-специално с несъстоятелност.