Характерни особености на пасивната солидарност са множеството на задълженията и единство на предмета на престациите. Това означава, че има множество правоотношения, по които кредиторът е един, но различни длъжници, а предметът на задълженията е един и същ. В зависимост от предвидените от закона последици, с които се свързва солидарността – дали същите пораждат или не пораждат едно и също действие за всички длъжници, са налице прояви на абсолютното или относително действие на солидарността.
Една от хипотезите на абсолютното действие на солидарността е, че кредиторът може да предяви правата си срещу един от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички – чл. 122, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Длъжникът – ответник не може да възразява за разделяне на вземането срещу всеки от длъжниците /а в хипотезата на съпричинителство на вредата от множество делинквенти – кой в каква степен е допринесъл за настъпването й/. За него съществува възможността след изпълнение на по-голяма част, отколкото е неговото задължение /съобразно степента на неговото допринасяне за вредите/, да търси разликата от останалите съдлъжници – чл.127, ал.2 от ЗЗД.
Друг израз на абсолютното действие на солидарността е задължението на солидарния длъжник, срещу когото е предявен иск, да противопостави на кредитора всички общи за съдлъжниците възражения – по аргумент за противното от чл.122, ал.3 и от чл.127, ал.3 от ЗЗД.
Предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници, не засяга правата на кредитора срещу останалите такива – чл.122, ал.2 от ЗЗД. Това от своя страна е проява на относителното действие на солидарността, основана на самостоятелния характер на правоотношенията между кредитора и всеки от длъжниците. Това означава, че кредиторът може да съди всеки от солидарните съдлъжници и поотделно – докато се удовлетвори. Правото на иск е функция на отделното материално право на кредитора срещу всеки от солидарните длъжници. При всички положения обаче съдът, разглеждащ отделно предявената претенция на кредитора срещу един или част от солидарните длъжници, следва да присъди поисканото в рамките на цялото дължимо, но не повече от неизпълнената до момента част. Отделното материално правоотношение между кредитора и отделния солидарен длъжник предопределя и специфичната му процесуална проява в гражданския процес – че солидарните длъжници са обикновени другари. Самостоятелният характер на солидарните задължения не изисква привличането на останалите длъжници в процеса, воден срещу един от тях.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.