Търговска марка и марка на Европейския съюз
Съгласно Закона за марките и географските означения (ЗМГО), търговска марка е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Марката може да включва думи, знаци, цифри, букви, рисунки, фигури, както и формата на стоката или нейната опаковка или комбинация от изброените по-горе. Следователно, необходимо условие е наличието едновременно на три признака – да бъде знак, този знак да има отличителна сила и да може да се представя графично. Необходимо е знакът да може да се възприеме по сетивен начин. В този смисъл, всичко, което е знак, може да бъде и марка. Но не е достатъчно марката да е знак – тя трябва да отличава определени стоки или услуги от сходни такива, както и да осъществява идентифицираща функция – т.е. да дава информация за източника, който е произвел стоката или услугата.
Придобиването на правото върху марка става чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея – т.е. да я прехвърля срещу заплащане, както и да забрани на трети лица без негово съгласие, да използват в търговската дейност знак, идентичен на марката, за стоки и услуги, еднакви с тези, за които марката е регистрирана. Под използване на марката в търговската дейност, се подразбира да се поставя върху стоки или техни опаковки, които да се предлагат за продажба в търговска мрежа, да са предмет на внос и износ, както и да се използва марката в търговски книжа и реклами.
В зависимост от своето териториално действие, търговските марки могат да бъдат регистрирани като Национална търговска марка, Регионална (Европейска търговска марка) и Международна търговска марка.
Искането за регистрация на търговска марка по българското законодателство се прави пред Патентното ведомство, а правата и правните последици, произтичащи от регистрацията на марката, проявяват своето действие с обратна сила – т.е. след регистрацията на марката, но считано от датата на подаване на заявката. Съгласно българското законодателство, правото върху марка е абсолютно право – то включва възможността на нейния притежател да я използва, да се разпорежда с нея – т.е. да прехвърля правата по нея срещу възнаграждение или безвъзмездно, да отстъпва ползването й, но не правата върху нея на друго лице, както и да забранява трети лица да я използват без негово съгласие. Регистрацията на търговската марка действа за срок от 10 години, като може да бъде подновявана неограничен брой пъти за следващи периоди от 10 години срещу заплащане на такса за подновяването й.
Марката на Европейския съюз дава защита на притежателя й във всички настоящи и бъдещи държави-членки на ЕС. Това става отново чрез регистрация, подадена он-лайн или на хартиен носител, като разпоредбите относно валидността и начинът на подновяване на регистрацията, са идентични с тези на българския режим.
Закрилата на Международната търговска марка произвежда действие само спрямо страните, подписали и ратифицирали Мадридската спогодба и Протокола относно Мадридската спогодба. Заявката за регистрация може да бъде подадена директно пред ведомствата на тези договарящи страни, като голямото преимущество е, че други договарящи страни могат да бъдат посочвани допълнително и след извършването на регистрацията, в случай на разрастване на пазара на търговеца, като процедурата излиза много по-евтина отколкото при подаване на заявка за регистрация на търговска марка във всяка една страна поотделно. Международната търговска марка се администрира от Бюрото на Световната организация за интелектуална собственост със седалище в Женева, Швейцария.
Производството по регистрация преминава през две фази – предварителна (формална) експертиза, която разглежда спазени ли са формалните изисквания към заявката и експертиза по същество, която проверява наличието на изискванията на закона за извършването на регистрация. След заплащане на таксата за заявяване, експертиза и публикация, се извършва формална експертиза и експертиза относно наличието на абсолютни основания за отказ. Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и не попада под забраните на чл.11 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. За извършената публикация, заявителят се уведомява писмено. Именно от този момент изключителното право на притежателя проявява своето действие по отношение на трети лица и тяхното задължение да не използват търговската марка. Срокът на действие на регистрацията на марка е десет години от датата на подаване на заявката. Регистрацията може да се подновява неограничено за следващи периоди от по десет години.
В тримесечен срок от датата на публикация на заявката, всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката, а определени лица, посочени в чл. 38 б от ЗМГО могат да подадат опозиция срещу регистрацията. В едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 на ЗМГО, когато не е подадена опозиция или когато опозицията е отхвърлена изцяло или частично като неоснователна с влязло в сила решение, на заявителя се изпраща уведомление за плащане на такси за регистрация – 300 лв., публикация – 40 лв. и издаване на свидетелство – 60 лв., като на заявителя се предоставя едномесечен срок за плащането им включително и по банков път. Таксите могат да бъдат платени и след изтичането на посочения едномесечен срок, но в двоен размер.
Необходимият срок за регистрация на търговска марка съгласно Закона – за марките и географските означения, при условията на пълно изтичане на всички срокове е 5 месеца. Действието на закрила на търговската марка, след като е вече регистрирана, се проявява с обратна сила и важи от датата на подаване на заявката за регистрация, независимо, че е за предходен период от време.
В случай, че имате нужда от консултация относно патентно право или регистрация на търговска марка, то най-добре е да се обърнете към адвокат, който се занимава с практически въпроси по Закона за марките и географските означения.