Началото на реабилитационния срок по чл. 88а от Наказателния кодекс (НК) съвпада с изтърпяването на наказанието, включително и на намаленото с работа и помилване наказание. Отрицателната предпоставка за настъпване на пълна реабилитация е в рамките на реабилитационния срок по чл. 88а, ал. 1,вр. с чл. 82, ал. 1 НК или по чл. 88а, ал. 2 ОТНК осъденият да не е извършил друго престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Пълната реабилитация може да заличи последиците на осъжданията за няколко престъпления, без значение дали по отношение на тях има основание за определяне на общо наказание (което би ги свело до едно осъждане), или наказанията подлежат на присъединяване по чл.27 от НК или на отделно изтърпяване. В този случай е достатъчно сроковете по чл. 88а, ал.1, вр. с 82, ал.1 от НК и по чл.88а, ал.2 от НК, степенувани според наложените наказания, трябва да са изтекли за всички въпросни осъждания и в техните рамки осъденият да не е извършил ново престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода. Следователно, за да се претендира за приложение на чл.88а, срокът от последно търпяното наказание до извършването на новото деяние/ тъй като именно за него се желае приложение на условно осъждане, поради настъпила абсолютна реабилитация/ следва да надвишава 10 години – по арг. на Решение № 44 от 28.01.2010 г. на ВКС по н.д. № 505/2009 г., II н. о.
В случай, че имате въпроси, свързани с реабилитация, то следва да се обърнете за консултация към адвокат, занимаваш се с наказателно право.