Разноски в изпълнителното производство

Текста на разпоредбата на чл.78 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ урежда отговорността за разноски. Разпоредбата се намира в част Първа «Общи правила» на ГПК, които регламентират производството по граждански дела, етап от които е и принудителното изпълнение, поради което тези правила се прилагат и в изпълнителното производство. Специалната норма, визирана в разпоредбата на чл.79 от ГПК,  касаеща изпълнителното производство, въвежда общото правило, че разноските по изпълнението, т.е. разноските за извършените действия по принудително изпълнение са за сметка на длъжника. Законът е уредил изключенията от това правило – чл.79, т. 1 и т. 2 от ГПК. Всички случаи, когато длъжникът не дължи разноски, са свързани с прекратяване на изпълнителното производство или с незаконосъобразност на извършените изпълнителни действия, т.е. отговорността за разноските в изпълнението е изградена върху идеята за неоснователно предизвикване на делото поради липса или отпаднали условия за допустимост на изпълнителното производство и се явява санкция спрямо страната, която го е предизвикала, която идея е залегнала и в общите правила на чл. 78 от ГПК.

Поради гореизложеното, длъжникът по изпълнителното дело дължи разноски, включително и такива за възнаграждение за адвокат, ако те действително са направени.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по конкретен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.