Съгласно разпоредбата на чл. 405 от Кодекса за застраховането /КЗ/, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1, т.3-5 от КЗ. Следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение; настъпване на застрахователно събитие; настъпване на вредите, причинно-следствената им връзка с произшествието, както и размера на същите.
При определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобразява трайно установената съдебна практика на ВКС в Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, 1-во т.о.; Решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; Решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, т.о. и Решение № 165/24.09.2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ВКС, т.о., постановено при действието на предходния КЗ, но приложима и по отношение на сега действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.400 от КЗ. Съдът ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор, а страната претендираща застрахователно обезщетение ползва адвокат за защита на правата и интересите си в пълен обем.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.2 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ. Съдът следва да съобрази и изискването, че е недопустимо размерът на дължимото от застрахователя обезщетение да е по-висок от реално претърпените от ищеца /застрахован/ разходи за възстановяване на вещта.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по даден казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаваш се със застрахователно или деликтно право.