Развод по взаимно съгласие

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ – чл. 50 и следващи от Семейния кодекс:

Прекратяването на сключен граждански брак може да стане със смъртта на единия от съпрузите, с унищожаването на брака или с развод. Разводът представлява съдебно прекратяване на брака въз основа на настъпило дълбоко и непоправимо брачно разстройство или постигнато взаимно съгласие. Вторият случай води до много по-бързо развитие на съдебното производство – необходимо е съпрузите да са постигнали „сериозно и непоколебимо взаимно съгласие” за раздяла, както и да представят споразумение относно най-важните, според законодателството, въпроси от съвместния им живот до момента, като например: относно местоживеенето на децата, личните отношения между родителите и децата, размерът на тяхната издръжка, както и при кой родител ще останат да живеят след развода (т.нар.  упражняване на родителските права). Последното не трябва да се бърка, а  разграничава от понятието „лишаване от родителски права” –  предприема се единствено когато родителят представлява опасност за личността на детето, неговото здраве, възпитание или когато родителят, без основателна причина, не полага грижи за детето или не му дава издръжка.

Съгласно българското законодателство, дезинтересирането на които и да е от родителите относно отглеждането или полагането на възпитателни грижи по отношение на детето е недопустимо. Поради това, Семейният кодекс и Гражданският процесуален кодекс дават възможност на другия родител да предприеме съдебна защита на своите и на детето си законни интереси. Съпрузите може да се освободят от задължението за съвместно живеене, но останалите задължения, произтичащи от предходното съществуване на брака, се запазват.

Способът за прекратяване на брака по взаимно съгласие име множество предимства пред развод по исков ред, където страните могат да спорят за някои или всички точки, по които следва да се спогодят със споразумението в хипотезата на  развод по взаимно съгласие. Разводът съгл. чл.50 от СК спестява на съпрузите доказването на фактите, предизвикали брачното разстройство и публичното изнасяне на елементи от интимния семеен живот. Разводът по взаимно съгласие се явява най-безболезнената и коректна форма за прекратяване на брака, която същевременно е в интерес на децата. Разводът по взаимно съгласие е установен от закона и се използва от съпрузите именно, за да се спести мъчителното разкриване на части от интимния брачен живот – нещо, което е необходимо за обосноваване на дълбокото и непоправимо разстройство при развода по исков ред. Щом съдът констатира, че съгласието на страните е сериозно и непоколебимо, той няма право да откаже развода и е длъжен да разтрогне брака.

Необходима предпоставка на развода по взаимно съгласие е споразумението на съпрузите относно последиците на развода. Споразумението се утвърждава от съда, ако то е пълно – т.е. ако урежда всички, визирани в закона отношения, изброени по-горе в статията. Ако споразумението не отговаря на някое от тези изисквания, съдът предлага на съпрузите да го допълнят или изменят в определен от него срок. Преимущество на развода по взаимно съгласие е и възможността съпрузите сами и свободно да уредят своите отношения според собствената си преценка, а не според тази на съда. Може да се определи свободно размерът на издръжката, както и срокът за нейното плащане, като същевременно съдът може да откаже одобрение на споразумението, ако констатира, че то противоречи на закона или морала.

В случай, че пред Вас се поставят въпроси относно прекратяване на брак с развод, издръжка на деца, родени по време на брак или без наличие на сключен граждански брак, то следва да се обърнете към специалист в тази област – адвокат по семейно право, компетентен в сферата на разводите.