С нормата, визирана в разпоредбата на чл.346 Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ законодателят е създал облекчен ред за последващо обективно съединяване на искове – възможност за предявяването им и в устна форма, в открито съдебно заседание, без предварително да се дължи заплащане на държавна такса. Предметния обхват на тази разпоредба е обусловен от предмета на основното производство и неговата цел – ликвидиране на съществуващата между страните съсобственост. Предвид това, във втората фаза на делбата страните могат да предявяват само онези облигационни спорове, които са свързани с делбеното имущество, но не и претенции, произтичащи от други техни взаимоотношения /в този смисъл е и разрешението, дадено в т.4, буква “а“ от ППВС № 7/ 1973г. на ВС, както и Решение № 481/ 11.01.2011 г. по гр.дело № 884/ 2009 г. на ВКС, конкретно досежно иска по чл.12 Закона за наследството/. Възможността за евентуална компенсация между насрещни парични вземания не е основание за отклонение от това разбиране, доколкото страната винаги може да направи изявление за прихващане, при условията на чл.103 ЗЗД. Отказът за разглеждане на заявена претенция по сметки в рамките на делбения процес, каквато безспорно представлява и претенцията по чл.12 ал.2 ЗН, прегражда възможността за реализиране правото на съделителя по реда и при условията на чл.346 ГПК.
В случай, че имате въпроси, свързани с делба на имот, предаване на владение или ползване на съсобствена вещ, то най-добре е да се обърнете към адвокат, който има опит в съдебното представителство и е специалист във вещното право.