Правото на защита в ЕСПЧ

Правото на защита в ЕСПЧ/Европейски Съд по правата на човека на англ. European Court of Human Rights/

Гарантирани са два ос­новни типа правна защита в хода на наказателното производство – лично от обвинямия/подсъдимия или чрез защитник. Втората хипотеза на  защита може да се осъществява чрез ангажиран от обвиняемия/подсъдимия защитник, чрез назначен при определени условия такъв или чрез комбинация от ангажиран и назначен защит­ник.

Комитета по правата на човека на ООН изрично под­чертава, че двата основни типа правна защита „не са взаимно изключващи се”.

Досегашната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ относно правото на лична защита изглежда по- ограничителна от тази на Комитета по правата на човека /КПЧ/, ООН. Това най-ярко проличава от делото Корея де Maтyc срещу Португалия. Цитараното дело е гледано както от Съда, така и от Комитета. Предметът му съставлява отказ на жалбоподателят – квалифициран одитор и адвокат, да се защитава сам срещу обвинение в обида на съдия. Първоинстанционният съд против неговата воля му назначава служебен адвокат, на когото той няма доверие. От своят страна ЕСПЧ обявява жалбата за явно недопустима и приема, че „решението да се позволи на подсъдимия, дори когато той е адвокат, да се защитава сам или чрез защитник, е в рамките на свободата на усмотрение на държавите членки, които са в най-добра позиция да преценят дали това се изисква от интересите на пра­восъдието”.

След решението на ЕСПЧ делото е отнесено в КПЧ. Комитетът, противно на ЕСПЧ, решава делото в полза на Матус. Комитетът приема за неприемливо и потенциално увреждащо интереса на подсъдимия назначаването на адвокат, на когото той няма доверие. И въпреки че в някои случаи е допустимо назначаване на защит­ник против волята на подсъдимия, подобен акт, когато води до ограничаване на него­вото право да се защитава лично, следва да е оправдан от обективна и достатъчно сериозна цел. Според Комитета такова основание липсва в настоящия случай. Комитетът взема предвид наред с другото и относително тривиалния характер на правонарушението, както и квалификацията на подсъдимия.

Въпреки разминаванията в стандартите между ЕСПЧ и КПЧ, Комитетът по принцип не изключва възможността за назначаване на адвокат в наказа­телното производство против волята на обвиняемия/подсъдимия. По редица дела, например Международния наказателен трибунал на бивша Югославия назначава служебни адвокати въпреки отказите на подсъдимите, които искаха да се защитават сами, при аргументи, че  това налагат интересите на правосъдието – лошото здравословно състояние на подсъдимия или неговите системни обструкции на пра­вилното и експедитивно провеждане на съдебното производство.

Правото на лична защита е неразривно свързано с правото на подсъдимия да участва в производството на всички фази и стадии. ЕСПЧ установява като общ принцип, че лице, „обвинено в извършване на престъпление“, има право да участва в разглеждането на делото“. Въпреки това още в ранната си практика органите по Конвенцията допускат ограничения на правото на лично уча­стие и защита в производството – например, когато подсъдимият нарушава грубо правилата в съдебната зала, явява се в нетрезво състояние или проявява агресия към другите участници. В такива случаи практиката на страсбургските органи допуска отстраняването му от залата и продължаване на производството в негово отсъст­вие.

Друг случай на допустимо ограничение на правото на лична защита са задоч­ните производства. В практиката на ЕСПЧ, както и на КПЧ те „са допустими в инте­рес на правосъдието, който в националните системи на наказателно правораздаване обикновено се свежда до съобразяване с давностни срокове и опасност от изгубване на доказателства“. Задочните производства обаче може да не провеждат при опреде­лени условия, които в резюме са, както следва:

„Производства в отсъствие на подсъдимия може при определени условия да бъдат допустими в интерес на доброто правосъдие, т.е. когато подсъдимите, макар и уведомени за производствата достатъчно рано, откажат да упражнят своето право да присъстват. Следователно такива процеси са в съответствие с нормите, ако са предприети необходимите стъпки за призоваване на подсъдимите лица своевременно и за информирането им предварително за датата и мястото на процеса, както и за изискването да присъстват“.