В разпоредбата на чл.93, т.20 от Наказателния кодекс /НК/ законодателя е дал легална дефиниция на понятието „престъпна група”. Анализът на тази дефиниция показва, че на първо място, за да е налице организирана престъпна група /ОПГ/, следва да се прецени количествения критерий- сдружението на три или повече лица. Количествения критерий не е единствен, а от обективна страна е необходимо да бъде установено, че се касае до структурирано трайно сдружение, което си е поставило за цел да извършва съгласувано в страната и в чужбина престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Също така се изисква престъпната насоченост на дейността да не е инцидентна, за някакво определено престъпление, за определен момент, а да обхваща изрично съгласие на лицата за създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления от категорията на посочените от закона, изисква се съзнание, че сдружението е направено, за да осъществява целите – извършване на престъпления. При това не е необходимо участниците в групата да се познават помежду си, а е необходимо да съзнават, че с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни цели.
Първата форма на изпълнителното деяние по чл.321, ал.1 от НК е образуване на ОПГ. При тази форма , деецът съгласува волите на лицата, за да се създадат трайни взаимоотношения, обвързани в едно престъпно сдружение. Деецът следва да извършва активна дейност по създаването на ОПГ. Втората форма на изпълнителното деяние е ръководене на ОПГ. Ръководството на ОПГ е налице тогава, когато дееца нарежда на един или повече членове от групата, като им възлага общи или конкретни задачи или им дава указания за постигане на поставените цели. Третата проявна форма на изпълнителното деяние, е членуването в такава група. При нея деецът се обвързва в определени взаимоотношения, с другите лица от групата.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.