Съобразно разпоредбите на от Търговския закон /ТЗ/, страните по една търговска сделка могат да се договорят за срок за изпълнение на паричното задължение не повече от шестдесет дни, като по изключение този срок може да бъде и по-дълъг, когато това се налага . Задължително условие е тази договореност да не представлява злоупотреба с интереса на кредитора и да не накърнява добрите търговски нрави.
С разпоредбата на чл. 303а от Търговския закон е въведена и представлява транспониране в националното ни законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС/16.02.2011 г. на Европейския парламент и на Съвета, относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки , отменяща предхождащата я като наднационална, съюзна уредба на същите отношения, Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/35/ЕО/29.06.2000 г. за борбата със забавяне на плащане по търговските сделки. Както от съдържанието на нормата от ТЗ, така и от общият смисъл на нормативната уредба на визираните директиви на ЕС е видна общата и категорична воля, както на националното законодателство, така и на съюзните органи, принципно да бъдат ограничени в максимална степен случаите на неоснователно забавяне на плащанията по сделките между търговци.
С текста на ал.2, законодателя е ограничил договорната свобода между страните, в случаите когато длъжникът е публичен възложител, т.е. всяко лице по чл.5, ал. 2- 4 от Закона за обществените поръчки, съобразно пар. 1г от ДР на Търговски Закон, като е предвидил, че срокът за изпълнение на парично задължение не може да бъде по-дълъг от 30 /тридесет/ дни, освен ако са налице изключенията по ал.1, в които случаи срокът може да бъде не по-дълъг от 60 /шестдесет/ дни. Дали длъжникът е публичен възложител по смисъла на на чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП следва да бъде установено, както от правно-организационната му форма, така и от предмета му на дейност, и двете видни от отразените по партидата му в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието обстоятелства.
Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за търговските сделки. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, специализиран в търговското право.