(Латинска сентенция)
Обида – съдебна практика и възможност за водене на съдебно дело
Съгл. чл.146, ал.1 НК:
„който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие“
Обидата е налице, когато казаното или извършеното е неприемливо за обществото защото е непристойно, грубо или цинично. По своята същност обидата представлява изразяване на отрицателна оценка (мнение) от страна на дееца за личността на пострадалия./Мотиви НЧХД 9988/2000 г. СРС, 1 състав/.
Обидата може да е осъществена чрез изричането на думи, които са обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни или цинични.
Обект на обидата може да е:
- само физическо лице (никога юридическо лице)
- когато думите или изразите са насочени към колективен орган, а не към физическо лице не е налице обида НЧХД 876/1999 г. СРС, НЧХД 2989/2000 г. СРС
Юридическо лице или група хора не могат да бъдат засегнати от престъплението по чл.146 НК ако не са индивидуално посочени. При обидата не се изследва въпроса за истинността или не на казаното. Тя обичайно представлява субективна оценка на извършителя за личността на пострадалия. Винаги е взета въз основа на мисловна дейност, анализ на известна информация, лични предпочитания, емоции. Ето защо тя не може да бъде изследвана и установявана и е безпредметно да бъде поставен въпроса за истинността.
НД 210/2012 г. 2 НО
- Осъществена е обида, когато в телевизионно предаване се подкрепят изразени квалификации към тъжителите „циркаджии“ „идиоти“
НД 163/2013 г. 3 НО
- „селянин“, „чучело“, „грозник“, „плашило“ са възприети като обективно обидни и следва да бъдат преценени като съставомерни
НД 633/2015 г. 1 НО
- „злобар“, „изчадие“- изрази отразени в касационна жалба са съставомерни по чл.146 НК
НД 300/2015 г. 1 НО
– „недоразумение“, „голямо перде“, „трудно прикриваща селския си произход“, „умряло куче“ използвани през призмата на лично субективно виждане на журналист са съставомерни
НД 163/2013 г. 3 НО
- „селянин“, „чучело“, „грозник“, „плашило“ са възприети като обективно обидни и следва да бъдат преценени като съставомерни
НД 633/2015 г. 1 НО
- „злобар“, „изчадие“- изрази отразени в касационна жалба са съставомерни по чл.146 НК
НД 300/2015 г. 1 НО
– „недоразумение“, „голямо перде“, „трудно прикриваща селския си произход“, „умряло куче“ използвани през призмата на лично субективно виждане на журналист са съставомерни
НД300/2015 г. 1 НО
Обидата може да бъде осъществена и чрез разпространение през интернет
Р 406-71-2
Когато обективно са отправени обидни думи по отношение на пострадалия (псувни), но той не е присъствал в помещението, където те са изречени, независимо, че същото е било публично място (кръчма) няма основание да се приеме, че е осъществен състава на престъплението по чл.146 НК
Р 555-1899-1 Р 355-1900-1
Обидата се счита за присъствена, когато обидните изрази са били съобщени чрез телефон или телеграма
Тя е присъствена и когато те са съобщени от трето лице, стига то да е действало по поръчение на извършителя
Р 304-1937- 3 Р 617-1940-3
Обидата е присъствена, когато писмото е адресирано до пострадалия и то е получено от него
Р 80-98-2
При обидата, за разлика от клеветата, не се поставя въпроса за истинността на казаното или за основателността на изразената негативна оценка. Това е така защото обидата е израз на начина на мислене, а той няма как да бъде криминализиран. Няма как да се провери дали субективната оценка на извършителя е вярна и не може да бъде изследвана.
В случай, че някой Ви е обидил, то следва да потърсите консултация с адвокат, занимаща се с тази материя, за да бъдат преценени възможностите за водене на съдебно дело.