При липсата на позитивноправна уредба до влизането в сила на КМЧП съдебната практика, изразена в Тълкувателно решение на Върховния Съд – ТР 65-89-ОСГК ВС, (публ. сп. „Държава и право”, бр.2/ 1990г., с.117-120), приема изрично, че наследяването на недвижими имоти се подчинява на българския закон като закон на държавата по тяхното местонахождение (lex rei sitae). Но дори и когато българският съд (по цитирани решения в „Стълкновителните норми по наследственото право на НРБългария”, София, 1977, с.60-65) прилага отечественото право на наследодателя, чрез механизма на препращането (връщането), наследяването на недвижими имоти у нас е било уреждано по българското право. Препращането в материята на наследяването се приема у нас и преди и сега (чл.40 КМЧП). Приложимото чуждо право обхваща и нормите на МЧП на съответната държава. Ако те връщат към българското право (връщане, препращане в първа степен) или отпращат към правото на трета държава (препращане във втора степен), прилага се българското материално право, съответно материалното право на третата държава (чл.40, ал.3). В конкретния случай, МЧП на двете чужди държави връща към българското право в значението му на закон по местонахождение на недвижимите вещи.
Според гледището на проф. Таджер, „Международни семейни и наследствени правоотношения”, С., 1994 г., стр. 313 и сл., при липсата на позитивноправна уредба, както и на тълкувателни актове на бившия ВС по въпросите на наследяването по закон с международен елемент за периода до влизане в сила на КМЧП, то становището за прилагане на привръзката lex patriae (т.е. че наследяването по закон е подчинено на отечественото право на наследодателя) като общо правило е по-скоро „мит”, отколкото реално отразяване на съществуващата уредба. Българският съд винаги е прилагал българското право в качеството му на правото на сезирания съд (lex fori) или в качеството му на право по местонахождението на имота или като отечествено право на наследодателя, респ. правото на държавата по местооткриване на наследството. Към 1994 г. проф. Таджер е посочил, че в практиката липсват случаи на прилагане на чуждо право в качеството му на отечествено право на наследодателя. До преди влизане в сила на КМЧП проф. Таджер поддържа, че от гледна точка на българското МЧП следва да се отдаде предпочитание на разделния статут, като за намиращите се на българска територия недвижими имоти е достатъчно поддържането на пряка уредба на наследствените правоотношения, каквато съществува в КРБ, ЗС, ЗСПЗЗ, ЗГ и др. Професорът излага аргументи в подкрепа на уреждане на наследяването по закон според правото на държавата, в която наследодателят е имал последното си местожителство.
Раздел ІІІ от Консулската конвенция между Народна Република България и Обединеното кралство Великобритания (обн. ДВ бр. 38/1969 г.) не съдържа разпоредби за приложимото материално право наследяването по закон и относно формата на завещанието на английски поданници. Според МЧП на Англия и Уелс в областта на наследяването с международен елемент се възприема разделния статут, което означава, че наследяването по закон на недвижимите имоти се урежда според lex rei sitae, а наследяването на движимите вещи – според lex ultimi domicilii. За разделния статут в английското МЧП вж. Cheshire, North’s Private International Law, PMNorth JJFawcett, Thirteenth Edition, Lexis Nexis UK, 2004, p.984-1000. Също, в подкрепа на казаното за английското разбиране за местожителство, би могъл да се посочи този труд, p. 134-146. Но е важно да се има предвид, че в английското правно разбиране понятието „домицилий” (domicile – последно местопребиваване) се различава от континентално европейското схващане, възприето в държавите от романо-германския правен кръг. Освен обективния признак „фактическо местопребиваване” (residence) английското право изисква също лицето да е имало намерение за трайно установяване на това място без намерение да се върне обратно в отечествената си държава (‘animus manendi et non revertendi’). Това намерение се установява с всички допустими от закона на съда доказателствени средства. Разделен статут се прилага и според МЧП на ЮАР, тъй като тя традиционно се числи към семейството на държавите на общото право (common law country).
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.