Мотивите към постановената от съд присъда следва да са изготвени в съответствие с чл.14, 18, 107, ал.2 и чл.305, ал.3 от Наказателно процесуалния кодекс /НПК/, регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на мотивите към съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други – отхвърлят. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.ал.1 и 2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и не изготвянето им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.
Изискването за мотивиране на съдебните актове освен, че е конституционно установено в чл.121, ал.4 от Конституцията на Република България, то е доказателство, че мотивирането на вътрешното съдийско убеждение гарантира правото на справедлив процес, визиран в чл. 6 от ЕКПЧОС.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с наказателно право.