Клевета – съдебна практика и възможности за завеждане на дело

Съгласно чл.147, ал.1 НК:

Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление

Р 51-80-2

Разгласяване е довеждане до знанието на трето лице приписвани неистински позорни обстоятелства

Ако разгласяването е само по отношение на едно лице, то осъществено е престъплението по чл.147 НК. Ако разгласяването е по отношение на по-широк кръг лица, то ще е налице квалифициран случай на клевета.

Р 83-1938-3

Няма значение каква е формата на разгласяването. Тя може да бъде всякаква, включително утвърдителна или чрез поставяне на въпроси.

Р 87-71-2

Клеветата се осъществява чрез разгласяване на твърдения с конкретно съдържание, като те следва да носят информация за конкретно обстоятелство-факт, конкретизиран по време, място, процес. Няма да има клевета ако твърденията са абстрактни и не става ясно за кое лице или за какви факти се отнасят.

ТР 12-71 ОСНК

Разпоредбата на чл.147, ал.2 НК намира приложение и при всички квалифицирани случаи на клевета

НД 1141/2017 г. 3 НО

– Клеветата не може да бъде приета за продължавано престъпление, когато епизод от предаване е излъчено многократно и е достигнало до по-широка аудитория.

Мотиви по НЧХД 1064/2002 г. СРС

За осъществяване на престъплението клевета не е необходимо деецът да е дал точна правна квалификация на приписаното престъпление. Достатъчно е да е посочил действия, които обективно очертават престъпен състав.

НД 170/2009 г. 3 НО

Клеветата се осъществява при две форми на изпълнителното деяние

• разгласяването на позорно обстоятелство
• приписване на престъпление
• втората форма винаги е особен случай на първата и когато е осъществена не се налага да бъде изследван въпроса дали извършеното се е отразило на доброто име и честта на пострадалия

НД 1982/2011 г., 3 НО

• клеветата е осъществена от субективна страна, когато деецът е съзнавал, че пострадалия не е извършил престъпление и е бил наясно, че изнесените факти ще накърнят доброто му име и ще създадат негативна обществена оценка
• не е осъществено престъплението ако извършителят е изнесъл факти, за които е бил уверен, че са истинни

НД 641/2010 г. 1 НО

„позорно обстоятелство“ е такова, което може да се отнася

• до миналото или настоящето
• до служебни или обществени прояви
• до личния живот
• до отрицателни прояви на личността

„приписване на престъпление

• трябва да е конкретизирано по време, място, начин на извършване, като не е необходимо да бъде конкретизирана целта на дееца
• Р 102-76-1Обидата е клеветата са нанесени публично след като са били казани в присъствието на поне две лица.

  Няма значение, че мястото на извършване на престъплението не е било публично.

• Р 580-88-1Журналистите могат да носят отговорност по чл.148, ал.2, във вр. с чл.147, ал.1 НК когато съзнателно разпространят неверни обстоятелства.

  Р 623-74-1

  Ако деецът е представил пред съд декларация в писмена форма, в която се съдържат позорни обстоятелства за пострадалия, не може да се приеме, че клеветата е разпространена чрез печатно произведение.

• НЧД 428/2022 г. 2 НООбвинение за клевета, разпространена чрез предаване на национална телевизия

  -За разлика от престъплението „обида“ при престъплението „клевета“ престъплението е довършено не при възприемане на обидното съдържание, а с отправянето на конкретното изявление

  -Престъплението е подсъдно по местонахождение на медията, в която е осъществено деянието

  НЧД 712/2021 г. 1 НО, НЧД 559/2015 г. 2 НО

  Обвинение за клевета, разпространена чрез социална мрежа

  -клевета, разпространена чрез интернет, компетентен да разгледа  делото е съдът, в чийто район се намира центърът на интереси на засегнатото лице

  -понятието „център на интереси“ е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и което дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка.

• Чл.10 КонвенциятаСвобода на изразяването на мнение

  Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници.

  Този текст не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

  Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

• Преценката на ЕСПЧ не е единствено на базата на засягане на репутацията и доброто име на трето лице, а и на плоскостта дали тя е осъществена чрез изнесени факти или направена оценка на личността на третото лице. При прегледа на тези понятия в практиката си ЕСПЧ е приел1.Следва да бъде правена внимателна преценка дали инкриминираното поведение е свързано с излагане на факти или на мнение. Когато са изложени факти те подлежат на доказване (дело Румяна Илиева срещу България), което не може да бъде възприето по отношение на мнението защото то представлява оценка за личността или поведението на третото лице. (Lingens v.Austria) При преценката дали следва да има доказване на истинност на твърденията следва да се приеме, че дори оценъчните твърдения следва да почиват на определени факти (Turhan vs Turkey)

  2.Преди да бъде направен извод за законосъобразността на поведението на дееца, следва да бъде направена преценка дали изнесеното е факт или оценка, като тя следва да почива на цялото изказване или на целия материал. Тази преценка се прави от националните съдилища, но ЕСПЧ има възможност да я направи автономно при разглеждане на жалбата. (Pedersen and Baadsgaard v. Denmark)

В случай, че считате че някой Ви е наклеветил, то следва да се обърнете към адвокат, занимаващ се с тази материя за провеждане на консултация и разглеждане на възможностите за съдебно дело.