Изменението на иска като понятие е настъпила по искане на ищеца, направено в хода на процеса, промяна в страните или в предмета на иска. Промяната в предмета може да е промяна в основанието /фактическите твърдения на ищеца чрез прибавяне или замяна на факти/ или в петитума /отправеното до съда искане за защита/ на исковата молба. Недопустимо е да бъде направено едновременно изменение на обстоятелствената част и петитума на иска, предвид че това по своята правна същност би представлявало предявяване на един нов иск, който няма нищо общо с първоначално предявения.
Основен принцип в гражданския процес е, че изменение на иска, съдът може да се допусне само по молба на ищеца. Недопустимо е съдът служебно да изменя предявения пред него иск. Искът може да бъде изменен по основание или петитум най-късно в първото съдебно заседание.
Съдебната практика е приела, че изявлението за изменение на иска може да се извърши устно в съдебно заседание, ако присъства ответникът. В случай че съдът не е връчил на ответника препис от молбата за изменение на иска, е допуснато процесуално нарушение. В противен случай формата е писмена, с препис от молбата за ответната страна. Съдът се произнася веднага, но постановява да се връчи препис на ответника за следващото заседание /т.е. делото не може да се реши в това заседание/. Няма пречка съдът да се произнесе, след като вземе предвид становището на ответната страна. Разбира се, в случай че изменението не се иска в съдебно заседание, същото следва да е в писмена форма с молба и препис за ответната страна. В случай че изменението се иска в заседание, то може да бъде направено устно, дори и в отсъствие на ответника.
По допускане на изменението съдът се произнася с определение. В случай че съдът е пропуснал да постанови такова, е длъжен с решението да се произнесе по иска съобразно изменението.
По правило определението, с което съдът отказва да допусне исканото изменение на иска, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда хода на делото и защитата на ищеца.