Достоверна дата и какво означава понятието ‘достоверна дата’ ?

Достоверна дата. Какво означава понятието достоверна дата ?

По отношение на частните документи – С оглед опасността частният документ да бъде антидатиран, законодателят е въвел  понятието “достоверна дата” – това е не непременно датата на съставяне на документа, а тази, към която документът вече със сигурност е съществувал и следователно може да бъде противопоставен на трети лица. Достоверна дата е налице в следните хипотези:

1.При нотариално удостоверяване на датата, подписа или съдържанието на частен документ – това съставлява доказателство, че документът е съществувал на датата, на която е бил представен пред нотариуса.

2.Датата на смъртта на автора на документа или изпадането му във фактическа невъзможност да го подпише – това е крайната дата, на която е било възможно документът да е бил съставен /иначе е възможно да е подписал документа и по-рано/.

3.Датата, на която съдържанието на документа е било възпроизведено в официален документ /например съдебен протокол от заседание, административен акт и пр/.

4.Датата на настъпване на друг факт, от който следва по безсъмнен начин, че частният документ е съществувал. Така например съставяне на документ от другата страна, от чието съдържание е видно, че съдържанието на документа вече й е известно.

Достоверна дата по отношение на официалните документи /издадени от държавен орган или от друг правен субект, на когото държавата е предоставила удостоверителна функция/:

Официалният документ има формална доказателствена сила, което означава че удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и че последното е действало в посоченото в документа длъжностно качество.