Договор за посредничество

Договорът за посредничество е вид търговски възмезден договор, който няма нарочна правна уредба, но някои от основните негови характеристики се извличат чрез тълкуване на нормите, касаещи търговския посредник – Раздел ІІ на глава VІ на Търговския закон /ТЗ/. Договорът за посредничество следва да бъде определен като договор, по който винаги едната страна е търговски посредник по смисъла на чл.49 от ТЗ, който посредничи между две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна сделка. Интересът на другия съконтрахент за участие в договора произтича от нуждата да бъде свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. Предвид осъществяването на целената сделка на търговския посредник се дължи възнаграждение.

Договорът за посредничество е неформален, формата може да е от необходимост само във връзка с доказването- чл.164, ал.1, т.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. При договорът за посредничество, посредникът дължи свързване на страните по една бъдеща сделка. В тази сделка той не участва пряко, нито има задължения по нея за извършване на каквито и да са други правни или фактически действия. Действително неговото възнаграждение е поставено под условие от реализирането на тази сделка, за която той е свързал страните, тъй като възнаграждение би му се дължало само ако сделката е реализирана. Изложеното различава договорът за посредничество от договора за поръчка и от комисионния договор. /В тази насока- Решение № 37 от 27.04.2012 г., постановено по  търг.дело № 1143 по описа за 2010 г. на Търговска колегия, на Върховния Касационен Съд, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Предмет на договора за посредничество е постигането на определен резултат, а именно свързване на страните и подпомагането им да сключват договори. Достатъчно е сключването на договора да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по него. В тази сделка посредникът не участва като представител на някоя от страните, не действа при сключване на сделката нито от свое име, нито от чуждо име. Затова и нормите на договора за поръчка и комисионния договор не са приложими дори и субсидиарно, доколкото посочените договори имат различно съдържание.

Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване сключването на сделката, за което той трябва да положи усилията и грижата на добрия търговец. Със сключване на сделката, за която търговския посредник е посредничил за него се поражда правото на възнаграждение.