Договор за издръжка и гледане е алеаторен договор, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща се в ежедневно покриване на потребностите му /Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. на Върховния Касационен Съд по тълкувателно дело № 6/ 2011 г./. В случай че не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Неизпълнението – пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора.
При съдебен иск за разваляне на договор, с който се прехвърля имущество срещу грижи и издръжка, е необходима правна защита и съдействие от адвокат за всяка от двете страни по делото. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че ищецът следва да установи по пътя на пълно главно доказване наличие на договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото, без да е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателя. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане /Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК./
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена юридическа консултация с адвокат, практикуващ семейно и наследствено право.