Съгласно нормата на чл.27, предложение 4-то от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, унищожаеми са договорите, сключени при измама.
Фактическият състав на измамата, визиран в нормата на чл.29 ЗЗД, като основание за унищожаване на сделките, включва следните кумулативни елементи:
1) да е налице сключена сделка;
2) едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея;
3) заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката;
4) сделката да е сключена именно вследствие заблуждението, т.е. въвеждането в заблуждение на съконтрахента и сключването на сделката да са в причинна връзка.
Въвеждането в заблуждение се изразява в умишлено предизвикване, създаване и/или поддържане в измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна умишлено е изопачила, понякога могат да са елементи от фактическия състав на сделката и затова въвеждането в заблуждение може да е относно нейното съдържание, респективно относно вида и характера. Когато измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването или ще настъпят други последици. Обобщено измама е налице, когато върху волята на съконтрахента е въздействано така, че същият е бил поставен в заблуда относно действителните последици, които ще възникнат от нея, които последици, ако договарящият е знаел, не би сключил сделката.
Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и имащ опит в договорното/облигационно/ право.