Данък върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък, наложен върху активи, в качеството им на икономически ресурс на лицата, представляващ потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на активите, определена в съответствие с количествените и качествените характеристики на недвижимите имоти, отразени по-конкретно в системата за определяне на данъчната им оценка. Изключението от облагане, въведено с чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ за земеделските земи, отразява техния особен статут на основно национално богатство и свързаната с него цел да бъдат използвани само за земеделски цели. За тази цел е въведен специален режим за промяна на тяхното предназначение, като е изключено изземването на стойност посредством данък върху недвижимите имоти, за да бъде стимулирано използването им за земеделско производство. С включването на определени земеделски имоти в строителните граници на населено място се променят тяхните качествени характеристики, като разположение в определен вид устройствена зона, норми за застроеност и коефициент за инфраструктура, които са свързани с градоустройствения режим на населеното място. Тези променени качествени характеристики водят до повишаване на стойността на активите, а урбанизирането им ги изключва занапред от териториите, предназначени за земеделско производство, което би следвало да се отрази на данъчния им статут, независимо дали е проведена процедура за формална промяна на предназначението им.
Разпоредбата на чл.8, т.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ гласи, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други, а урбанизирани територии съгласно чл. 7, ал.1 от ЗУТ са населените места и селищни образувания.
С приемането на Общия устройствен план на гр. Варна през 2012 г. в съответствие с чл. 107 от ЗУТ и пар. 5, т. 6 от ДР на ЗУТ се определят местоположението и границите на териториите за населеното място, земеделските територии и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение.
С включването на недвижим имот в строителните граници на гр.Варна е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗМДТ.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ задава критериите за облагане с данък върху недвижими имоти. Новелата на тази правна норма гласи, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Използваната граматическа конструкция с излагане на юридическите факти от хипотезиса на правната норма чрез използване на запетая сочи за нормативно въведено изброяване на две законови предпоставки за упражняване на публичното субективно право на данъчно облагане: 1. съществуването на поземлени имоти, намиращи се в строителните граници на населените места и селищните образувания; 2. съществуване на имоти извън строителните граници на населените места и селищните образувания, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и имат променено предназначение на земята.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.