Давност при непозволено увреждане

Фактическият състав на непозволеното увреждане включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вината се предполага до доказване на противното.

За да се предяви иск за непозволено увреждане, достатъчно е да е известно кой е извършителят на действието или бездействието и да са настъпили вреди. Затова е възможно, дори в случай на известен извършител, при вреди, които още не са се проявили (т.нар. ексцес), давността да не е започнала да тече. Останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност нямат отношение към началото на давностния срок.

Принцип е, че началото на давностния срок се свързва с настъпване изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 от ЗЗД. В случай на непозволено увреждане деликвентът е длъжен веднага да поправи причинените вреди, поради което и съгласно чл.86, ал.3 от ЗЗД, той изпада в забава и без покана, т.е. вземането е изискуемо с възникването му. Доколкото в общия случай давността представлява санкция насочена срещу кредитора, който бездейства да потърси защита на правото си по съдебен ред, за да започне да тече давност е необходимо за кредитора да е налице обективна възможност да предяви иск. Затова, съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Докато деецът е неизвестен, пострадалото лице не може да предяви иск, поради което давност не тече.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по конкретен случай следва да бъде проведена правна консултация. В случай, че имате казус, свързан с непозволено увреждане, то най-добре е да потърсите професионален съвет от адвокат.