Трудова злополука и обезщетение от работодателя

Съгласно разпоредбата на  чл.200, ал.1 от Кодекс на труда /КТ/, работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност се отличава с обективен и безвиновен характер.

При разглеждането на съдебните споровете по чл.200 от КТ, решаващият съд е задължен да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване. Въпросите – в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието – работодател, както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. Съгласно общото определение, дадено от законодателя и възприето от трайната съдебна практика, трудовата злополука представлява – травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, тоест такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност. Наличието на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата временна нетрудоспособност се установява чрез събране на доказателства в хода на процеса, което следва да бъде сторено от представляващия адвокат.

В случай, че Вие или Ваш близък е претърпял трудова злополука, то най-добре е да се обърнете към адвокат, занимаващ се с трудови злополуки, ПТП или други инциденти.