Привидни договори. Прикрити съглашения. Симулативни сделки

Съобразно константната практика на Върховния Касационен Съд, привидни договори са тези съглашения, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорa. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.

Съобразно практиката на ВКС, симулативен е онзи договор от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка  /относителна симулация/. За да е налице обаче симулация (Решение № 492 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2009 г.) е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Отделно от това един договор се явява привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации (Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г.). Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.

В съдебния процес, тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Поначало симулативното действие е нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. Симулативни са и онези сделки, чиито правни последици страните не желаят да настъпят.При относителната симулация всъщност има две сделки – едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата – прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.

Съдебните претенции по чл.26 от ЗЗД и по чл.17 от ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото съглашение.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.