Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение

Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а, ал.3 и 4 от Кодекса за застраховането (КЗ – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Според цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк.дело 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка връзка следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за грижа и помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на участниците във връзката (която не е задължително да се осъществява в общо жилище); емоционална подкрепа за преживяване на тежки житейски събития; взаимно доверие за безвъзмездно водене на поета в полза на другия участник работа, ако такава бъде възложена; съвместно отбелязване на различни по-важни събития (лични и обществени празници и важни събития в семейството) и пр. От значение е също дали лицата са живели заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство, дали възрастта им предполага по-голяма емоционална близост.

Обезщетението за неимуществени вреди подлежи на определяне от съда по справедливост по правилата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г., отговорността по отношение на разширения кръг лица е лимитирана до предвидения в § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5 000 лева.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско и деликтно право и обезвреда.