Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Залепването на уведомление съгл. ГПК

Разпоредбата на чл.43 от ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начините, въведен за първи път със сега действащия ГПК/Граждански процесуален кодекс/  е връчването чрез залепването на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изричното разпореждане на закона в хипотезата на чл.50, ал.4 от ГПК, връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки по чл.47, ал.1 от ГПК, а на посочените в специалната норма на чл.50, ал. 4 ГПК, а именно да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма обуславя извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на своя адрес на  управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се помещава на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, поради невъзможността да бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на чл.50, ал.2 от ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата.

Все в тази насока следва да се допълни, че посочването на имена на лицата, от които са взети сведенията, че търговецът е напуснал адреса, не може да се изведе по аналогия от нормата на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Последната изисква посочването на имената и длъжностите на служителя или работника от канцеларията на търговеца или на юридическото лице, когато такава канцелария е намерена, има такива служители и последните са се съгласили да приемат книжата или съобщенията.

В случай, че имате въпроси относно съдебни книжа, гражданско или търговско дело или съдебни документи, то най-добре е да се обърнете към добър адвокат, който има опит със съдебни дела. В случай, че сте получили документи /искова молба или призовка от съд/, то най-добре е незабавно да се консултирате с опитен адвокат за Вашите права и необходими мерки, който трябва да предприемете за защита на Вашите интереси.