Невъзможен предмет при договор за цесия

Невъзможен предмет при договор за прехвърляне на вземане – цесия(лат. cessio, de cedere) юр. отстъпване, прехвърляне (на имот или право)

За да се индивидуализира едно прехвърлено вземане, е достатъчно да са ясно посочени неговите индивидуализиращи белези – страни, размер и основание.

Съобразно чл. 100, ал.1 ЗЗД, кредиторът отговаря за съществуването на вземането, ако прехвърлянето е възмездно. Следователно, прехвърлянето на несъществуващо вземане също поражда облигационна връзка между страните по прехвърлянето, т.е. налице е действителен договор. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено, ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл.82 вр. чл.79  от ЗЗД /в този смисъл Определение № 524/ 19.07.2011 г. на ВКС по търг.дело № 186/ 2010 г., II т.о./. Това е и основанието, на която цесионерът би могъл успешно да се защити, при приложението на специалната правна норма на чл. 100, ал.1 от ЗЗД.

Всеки договор за прехвърляне на вземане /цесия/, с който се прехвърля парично вземане, определено по страни и размер има възможен предмет, а ако цедентът не е титуляр на прехвърляното вземане, то договорът само не поражда транслативния ефект, към който е насочен. Съгласно чл.100, ал.1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговоря за съществуването на вземането, следователно дори и да не съществува вземането, цесията поражда облигационно правоотношение между страните и цедентът ще отговаря за неизпълнението на договорното си задължение.

В случай, че имате въпроси, свързани с прехвърляне на вземане/цесия/, то най-добре е да се консултирате с добър адвокат, който се занимава с облигационно право.