Договор за научна субсидия

Договорът за научна субсидия е ненаименован договор и съдържа комбинация от елементи, присъщи на други видове договори, но от първостепенно значение има не съдържанието на престациите на насрещните страни, а фактическият състав, пораждащ облигационната връзка, според общите норми за регулация на отношенията по субсидиране на научни изследвания по ЗННИ и Правилника на ФНИ. Именно тези специални норми предвиждат отклонение от общия режим на договарянето, поради публичния характер на средствата, предоставяни за постигане на приоритетни цели на държавна политика в областта на науката, налагащ административен контрол в началния преговорен процес. Подобно на други способи за целево разходване на публични средства специалният закон урежда императивно договарянето на научното финансиране като смесен фактически състав, който съдържа както административни, така и гражданско-правни елементи. Предпоставка за сключване на договора е провеждане на административна конкурсна процедура за избор на предложение за научна разработка по реда на чл. 24 и сл. от ЗННИ, а сключването на договор, като гражданско-правен етап на процедурата по финансирането, не може да бъде откъснат от предхождащите го административни актове, особено от финалния конститутивен елемент, индивидуализиращ бъдещите изпълнители на научните изследвания (решението на ИС на ФННИ за класиране на оферентите, предложени за утвърждаване от Министъра на образованието, младежта и науката). В установената практика по подобни обществени отношения на публично финансиране, макар и с водеща стопанска цел (каквито са обществените поръчки) административните актове се приемат за определящи действието на целия сложен фактически състав (Решение № 19/ 23.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 474/2008 г., решение № 183/ 02.11.2011 г. по т. д. № 209/ 2011 г. на ВКС, решение № 92 от 22.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1107/2011 г.). Доколкото съдържанието и на договора за финансиране  се определя преди всичко от вече извършените волеизявления на насрещните страните по време на процедурата по кандидатстването (предложената работна програма за дейностите, необходими за постигане на планирания научен резултат и обосновката на съответните разходи за научните изследвания) следва да се приема, че още началният акт за откриване на конкурса по съответните приоритетни направления и конкретното оценяване на предложенията по специфични критерии на публичния интерес, съдържат целта на финансирането като основание за безвъзмедното му предоставяне, а оттам и съществените елементи на гражданско-правния договор, сключен между страните. Затова и порока на предхождащите договора административни актове ще опорочи идентично и самия договор, сключен въз основа на тях.

В случай, че имате казус, свързан с договорно право, то най-добре е да се обърнете за консултация към адвокат, който се занимава с тази част на правото.