Давност при публични вземания. Служебно отписване на вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно разпоредбата на ал.2 от чл.171 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в тези случаи, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Законодателят с ДОПК въвежда абсолютната 10-годишна давност за публични вземания, представлява санкция за бездействието в този срок на органите по приходите и публичните изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. Тя се явява специална норма спрямо разпоредбите на чл.685а – ТЗ, предвид което последните не могат да я дерогират. Абсолютната давност за публични вземания настъпва автоматично с изтичането на 10 години от началото на течене на давностния срок и е независима от спирането или прекъсването на давността през този период. Съгласно чл.173, ал.2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.